Организаторите на ежегодния Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“- Община Пловдив и Дружество на писателите – Пловдив, със съдействието на ИК „Хермес“, ИК „Жанет 45“, ПУ „Паисий Хилендарски“, г-жа Тони Симидчиева, с медийното партньорство на БНР – Радио Пловдив и БНТ 2, канят пловдивчани и гости на града на Церемонията по награждаване на победителите в ХIII-тото издание на конкурс за поезия на името на „Добромир Тонев“ за автори до 45-годишна възраст.
Церемонията ще се състои на 14 октомври 2023 г., събота, от 18:30 ч., в Mалката раннохристиянска базилика на бул. „Мария Луиза“ № 31 с любезното домакинство на ОИ „Старинен Пловдив“. Водещ ще е Владислав Севов. В ролята на музикален домакин тази година ще е изтъкнатият български цигулар и музикален педагог Маестро Мичо Димитров.
Обявяването на резултатите и награждаването на победителите в конкурса всяка година се случва в навечерието на рождения ден на големия български поет – 15 октомври. Добромир Тонев ни напусна само на 45-годишна възраст, но остави след себе си поезия, която съвсем заслужено можем да наредим сред най-великите образци на световната литература.
Конкурсът за поезия „Добромир Тонев“ е анонимен, темата – свободна. Всеки участник участва с едно до три свои стихотворения. Кандидатства се само с творби, които не са публикувани в печатни или интернет издания към момента на обявяването на конкурса, и с които кандидатът не е участвал в други подобни конкурси
Наградният фонд, осигурен от Община Пловдив и партньори е както следва:
От Община Пловдив: Първа награда – 800 лв. и грамота; Втора награда – 600 лв. и грамота; Трета награда – 400 лв. и грамота.
Специални награди от партньори: Парична награда – 200 лв. и грамота, осигурени от Филологически факултет на ПУ „П. Хилендарски“; Специална награда за млад поет на Радио Пловдив – 300 лв.; Нощувка за двама в хотел „Одеон“ – Пловдив.
Входът е свободен!
Ако животът е един антракт
Ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит.
Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
затваряш се във себе си при допир.
А ехото във твоя празен дом
е дълго като расо на отшелник.
Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
проникнаха във твоя весел делник.
Ти, който можеш с лекота дори
да разбереш душата на дървото –
вземи парче дърво и сътвори
едно човече, да не си самотен.
Когато се завърнем пак в пръстта,
когато ще сме някак си умрели
и с театрални думи на уста
ни заизпращат смешни Пулчинели –
ще падне смях, ще се повдигне в миг
завесата и твоето човече
ще извести със тембър на трагик,
че ти си тук, макар да си далече.
Ще светят жълтеникаво в нощта
на злобата очите – като пещи.
И ще заемат своите места
и хора, и палячовци, и вещи.
Добромир Тонев
